header

 

wss

left_meteo

left_cam

left_foto

left_map

БългарскиEnglishDeutsch

 

По пътя на историята

gm03 gm07 gm06

 

Преди милиони години, когато габровският край е бил дъно на море, миди, охлюви и корали постепенно са се превръщали във вкаменелости, които могат да се открият дори и днес по скалите на Моровежките скали, Петкова нива, Градище и Витата стена. Първите човешки поселения на днешната габровска територия са датирани от преди 100 хиляди години. Естествен кръстопът между Изтока и Запада, Средиземноморието и Севера, тези земи са били населявани от различни народи. Първите заселници са траките от племето бриндизи. След тях са готи, авари, славяни и др., които римляните, а по-късно и византийците превръщат в свои съюзници. Така от времето на римската и византийска империи са останали крепостите Градище и останки от пътищата, водещи до Дунава. В сърцето на България, почти на еднакво разстояние от северните, южните и западните й граници е разположен град Габрово. Сега е вече почти седемстотната години от когато кръстопътят, на който се разстила, е почнал да вижда заселници.


Селището, наследник на което е днешно Габрово, се създава непосредствено с превръщането на Търновград в столица на Втората българска държава, което определя бита и поминъка на хората от този край. Бързо се развиват занаятите и търговията, създават се производства, свързани с обслужването и опазването на старопланинските проходи.

Една от легендите разказва, че по тези места край река Янтра се заселва млад ковач на име Рачо. Той подковавал керваните, които отивали или се връщали от планината. Постепенно край неговия дом се заселили и други хора, които шиели дрехи, приготвяли вкусни ястия, обработвали кожи. Понеже край огнището на ковача се извисявал огромен габър, нарекли селището Габрово. С времето то започнало да се слави с изкусните си майстори. Основен източник на енергия става водата. По стръмните планински хребети се спускат поточета, от тях се образуват рекички, а рекичките дават река Янтра. А какво е Янтра за Габрово през 18 и 19 век можем да съдим от броя на чарковете, количеството на изпраната вълна, употребявана за шаяци, гайтани и платове, от броя на обработените от водите й кожи.

В типичен за тях стил, известните със своята пестеливост габровци, обичат да се шегуват, че паметникът на Рачо е построен в реката, за да се спести място. Наближат ли, обаче, майските празници на Габрово, този левент облича своите най-празнични одежди, за да посрещне утрото на своя град в пълния си разцвет.

Един след друг възникват гайтанджийството, абаджийството, табаклъкът, куюмджийството, тепавичарството, грънчарството, дърводелството, терзийството - общо 26 занаята. Развива се и търговията. Кърджии и търговци пътуват до Русия, Влашко, Австро-Унгария, Италия, докосват се до непознати култури и хора, получават високо за времето си образование и положение. Жаждата за просвета и образование бързо расте и през 1835 г. тук е създадено първото светско българско училище.

Габрово е обявен за град от турската администрация през 1860 година. Местните жители са едни от първите участници в борбата за независимостта на българската църква и национално освобождение. По време на руско-турската освободителна война от 1877/78 г., габровци създават опълченска дружина и осигуряват прехрана за руските военни отряди и хилядите бежанци от южната част на българските земи.

След Освобождението, Габрово е от онези градове, които стават основа за изграждането на българската държавност. Габровците Иван Гюзелев, д-р Алекси Христов, Райчо Каролев, Сава Сирманов, Никола Саранов и др. са първите депутати на Учредителното народно събрание и едни от най-активните му членове при изготвянето на Търновската конституция. Тодор Бурмов е първия министър-председател на България, а Иван Гюзелев и майор Константин Попконстантинов са сред първите министри на новата държава. Габровските депутати са инициатори на много от законите, които подкрепят родната индустрия и съвсем естествено градът се прочува с качествените си стоки и първенство в много производства – тъкачното, кожарското, пасмантерийното и др. Наричат го Столица на фабриките, Българския Манчестър, Кредитора на България.

През 1917 г. Габрово е наброявало 9500 жители с 8 банки, 23 фабрики за платове и прежди, 10 кожарски, 5 плетачни и 5 за обувки и много други по-дребни работилници. По това време в града има 4 хотела и 12 кафенета, бирарии и гостилници. През довоенната 1939 г. в града има 7 електроцентрали и 108 големи предприятия с 9 258 работници.


Габрово – Българският Манчестер

gm00 gm01 pm39

 

„По буйните и пенливи потоци на река Янтра, които оросяват малкото планинско градче Габрово, кацнало в полите на Балкана, изникнаха чаркове, тепавици и точилници. Кой можеше да предположи, че те могат да дадат началото на една здрава национална индустрия, каквато днес виждаме в Габрово и околността му? Дали тия потоци бяха достатъчни да създадат от някогашното малко планинско селище един голям индустриален център, който да получи името „Български Манчестер?” За това са допринесли духът, находчивостта, упоритият труд и пестеливостта на габровеца...” (из Увод към Книга на габровската индустрия, 1934 г., Съюза на габровските промишленици).

Истината по създаване и укрепване на стопанско Габрово ни налага да кажем, че занаятчийството, мълчаливо и родолюбиво, с пословичната си пестеливост, прославя и обогатява града, а с това и страната като цяло. Ако габровските занаятчии бяха ограничили своето производство до задоволяване само на местните нужди, то тогава историята щеше да се изчерпи само с няколко реда. Случаят с Габрово е единственият в историята на България и затова историци и икономисти с пълни подробности изследват и поясняват онези явления, които описват появата, развоя и значението на занаятчийството в Габрово. В осемнадесети век, когато по българската земя едва започва да се появява тук-там искрата на национална пробуда, габровци се организират в еснафски сдружения, писмеността е будна, няколко занаята вече сериозно напредват.

През 1833 австрийският пътешественик Тийц възкликва:”Трябва да беше два часа през нощта, когато стигнах Габрово...През отворените врати на всяка къща се чуваше как пръскат червените огньове и се чуваше как ехтят ударите на чуковете. Ако блажено почиващият Вулкан – Богът на огъня – би познавал Габрово, би го избрал за столица...”

Постепенно от малките занаятчийски работилници изникнали индустриалните предприятия. В тази среда естествено се създава голяма част от ръководния индустриален елит, раждат се първите дипломирани инженери. Създадена е една от най-съвременните банкови системи, основават се кооперативни обединения и сдружения.

Днес в Габрово се издига паметник на Рачо Ковача – внушителна бронзова фигура, която се издига върху скала на река Янтра като символ на творческия и неуморим дух на вечно дерзаещия габровец, съхранен в поколенията.

Габрово на 21 век е съхранил индустриалния си облик. Традиционно развитите подотрасли на промишлеността - текстилна и трикотажна промишленост, кожарска и обувна индустрия и машиностроене - заемат значителен дял. Наличието на Технически университет и висококвалифицирани кадри, както и на традиции в развойната дейност, е в основата на развитието на високотехнологичните производства. Производството на изделия от пластмаси също бележи осезаем ръст през последните години. Наред с това се появяват нови производства като козметични продукти и шоколадови изделия. В Габрово са обособени три Индустриални зони, където са ситуирани водещите за града малки и средни предприятия.


 

 

copyrights / Uzana - tourism / 2006

 

 

за Узана - Сезони - Биоразнообразие - Пътеки -Писти - Хотели - Паркове - Регион - Проекти - Събития - Галерия - Контакти

znamenca